Смиреност

Ето това беше публикувано преди малко във фейсбук.

И аз не мога да се стърпя да не го поместя и тук, защото е една проста истина написана в чужд вестник. Не знам с каква цел изобщо в гръцкия вестник е поместено това разсъждение за българския народ, но и няма значение. Факт е, че е истина и показва една тъжна картинка, която сякаш няма да има край.

Elia Kirilova
Директна извадка от гръцкия вестник "Симера":
"Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част о...т стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат въобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма." 
Продължението е все в този дух. И няма как да не се съгласиш с това. Е някои от нас може и да не работят при най-ужасните условия на труд. Но нека си го признаем - в последните години на колко от нас условията на труд са се подобрили. А на колко заплатите са били повишени. А как стои въпроса с коледните премии? На моето работно място тези неща отдавна са мираж. Синдикатите престанаха да съществуват, придобивките като пари за за храна и отпуск изчезнаха. Дори вече трудно вярвам, че сме ги получавали. Заплатите се замразиха - е криза е. За сметка на това се увеличи работата, защото се намали персонала. Но все пак сме доволни - нали имаме работа. По възрастните броят годинките до пенсия и стискат палци; младите са оптимисти - те не гледат семейства, винаги могат да поемат към по-добрите перспективи в чужбина. А тези от моята черга - мълчат и търпят. И се надяват децата им да са по умни и веднъж напуснали тази "свидна" родина, да не се връщат обратно.