Безсилие

Безсилна съм!

Случвало се е, убедена съм, на всеки човек да осъзнае безсилието си!
И особено често на една група - наивници, които все си мислят, че като полагат усилия, като влагат ум и сърце в нещата, които правят, всичко ще бъде както трябва.

Да... ама не!

Защото това определено не е достатъчно в нашия свят.
Не е достатъчно да си отдаден, да си неуморен в търсене на по-доброто, на развитието.
Още по-лошо: това дори не е необходимо. Важно е да си ориентиран правилно, както се казва: "Да знаеш от къде духа вятъра" и да го използваш. Тогава твоята правда ще е вярната, а останалите... ами "да духат супата" ... И това сме го чували, нали!

Тогава на практика не е нужно да влагаш ум, сърце, хъс...
Може просто да ги изключиш и да се оставиш на течението.
Но все пак - за да не те завлече в тинята - от време на време се напасваш  и това да са всички усилия, които трябва да правиш в живота....

Така почти няма опасност да сгрешиш - направо супер!

Вярвам, убедена съм, че съществува и другото - че има хора, които не се предават на течението, които живеят стремейки се към развитие и усъвършенстване и умеят да заразяват и останалите.
Лошото е, че все по-трудно можеш да ги срещнеш.

А как ми се иска да не се налага да ги търсиш...