 |
| снимка: wikipedia.de |
Пък и нали всеки знае, че с трици маймуни не се ловят.
Когато наскоро чух този израз отново, ставаше дума за това, как в една голяма и доста известна компания, с претенции на водеща в бранша си, не се счита за необходимо да се инвестира в технологии или в квалифицирани специалисти.
Звучи абсурдно, но уви - вярно.
Хората като фактор за успеха на компанията - тяхната квалификация и мотивация са последна грижа на такива компании.
Нововъведенията, веднъж допуснати, в повечето случаи остават без поддръжка и обслужване, защото тези разходите изглеждат прекомерно високи и необосновани.
До момента, в който се появи реален проблем. Проблем, който ще се отрази не само на нечие спокойствие, а и на удовлетвореността на клиентите. Проблем, който ако не бъде решен, ще промени наложения стереотип.
И тогава ... е тогава се оказва, че трябва да се разчита на нечии доброволен труд. На труда на тези, които не са били достатъчно необходими на компанията за да ги задържи на работа.... или поне да намери заместници с подобна квалификация и умения ...
Да....
И това го има.... но много се надявам да не е масово явление.
Наивниците като мен се питат, защо трябва да е така?
Чудно е, как българския бизнес или поне част от него не вижда истинските приоритети. Как е в състояние да пръска пари за супер луксозни коли например, но не и за да мотивира служителите си.
И как въпреки това успява да съществува и да купува все по-нови и нови коли...
Може би ще се окаже, че все пак с трици се ловят маймуни...
Когато наскоро чух този израз отново, ставаше дума за това, как в една голяма и доста известна компания, с претенции на водеща в бранша си, не се счита за необходимо да се инвестира в технологии или в квалифицирани специалисти.
Звучи абсурдно, но уви - вярно.
Хората като фактор за успеха на компанията - тяхната квалификация и мотивация са последна грижа на такива компании.
Нововъведенията, веднъж допуснати, в повечето случаи остават без поддръжка и обслужване, защото тези разходите изглеждат прекомерно високи и необосновани.
До момента, в който се появи реален проблем. Проблем, който ще се отрази не само на нечие спокойствие, а и на удовлетвореността на клиентите. Проблем, който ако не бъде решен, ще промени наложения стереотип.
И тогава ... е тогава се оказва, че трябва да се разчита на нечии доброволен труд. На труда на тези, които не са били достатъчно необходими на компанията за да ги задържи на работа.... или поне да намери заместници с подобна квалификация и умения ...
Да....
И това го има.... но много се надявам да не е масово явление.
Наивниците като мен се питат, защо трябва да е така?
Чудно е, как българския бизнес или поне част от него не вижда истинските приоритети. Как е в състояние да пръска пари за супер луксозни коли например, но не и за да мотивира служителите си.
И как въпреки това успява да съществува и да купува все по-нови и нови коли...
Може би ще се окаже, че все пак с трици се ловят маймуни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар