Как се възпитава самоувереност? Как можеш да научиш един човек да вярва в силите си, да не се страхува да греши? Можеш ли да убедиш някого с думи, че не е страшно да се опиташ да направиш нещо, дори и с риск да се поизложиш? Дали изобщо е възможно с думи да постигнеш това, на което несъзнателно си се противопоставял с делата си.
Понякога си мисля, че съмнението и неувереността стимулират човек да се развива; не го оставят да живее спокойно със себе си; карат го да продължава да търси, да се учи. В същото време, обаче, го и спират да предприеме една или друга стъпка и го оставят в крайна сметка със съмненията: "Ами ако бях ...?".
А още по-лошо е, когато виждаш тази неувереност и у децата си. Защото разбираш, че твоят пример, се е отразил и на тях. Заразил си ги с твоите съмнения и неувереност, често пъти прикрити зад куп разсъждения за смисъла на живота, за отговорностите и т.н.
Днес наблюдавах едно дете на около две-три годинки. Беше с майка си на кафе. Майка му пушеше цигара до него, а то седеше на стола си, заело поза, подобна на нейната, стиснало солета между пръстчетата си. От време на време я приближаваше до устните си и си дърпаше от нея, сякаш е цигара. То просто подражаваше на майка си. Опитваше се да прилича на най-важния за него човек в този етап от живота му.
И точно това е което правим ние - не с думите, а с делата си възпитаваме нашите деца. Няма значение, какво им казваме и какви велики примери им посочваме, ако собствените ни действия говорят точно обратното.
Ако никога не сме се опитали да надскочим удобното си ежедневие и да направим крачка напред, дори и с риск да не успеем, как можем да го очакваме от другите? Не сме ли ние тези, които трябва да покажат, че няма нищо толкова страшно в това да се изложиш, да сбъркаш, да паднеш, защото това всъщност е урок, който те води напред и те учи да вярваш в силите си.
Защото да вярваш в себе си не значи просто да знаеш къде е предела на възможностите ти, а да се опиташ да го надминеш. И си мисля, че това е, на което един родител трябва да научи децата си.
Понякога си мисля, че съмнението и неувереността стимулират човек да се развива; не го оставят да живее спокойно със себе си; карат го да продължава да търси, да се учи. В същото време, обаче, го и спират да предприеме една или друга стъпка и го оставят в крайна сметка със съмненията: "Ами ако бях ...?".
А още по-лошо е, когато виждаш тази неувереност и у децата си. Защото разбираш, че твоят пример, се е отразил и на тях. Заразил си ги с твоите съмнения и неувереност, често пъти прикрити зад куп разсъждения за смисъла на живота, за отговорностите и т.н.
Днес наблюдавах едно дете на около две-три годинки. Беше с майка си на кафе. Майка му пушеше цигара до него, а то седеше на стола си, заело поза, подобна на нейната, стиснало солета между пръстчетата си. От време на време я приближаваше до устните си и си дърпаше от нея, сякаш е цигара. То просто подражаваше на майка си. Опитваше се да прилича на най-важния за него човек в този етап от живота му.
И точно това е което правим ние - не с думите, а с делата си възпитаваме нашите деца. Няма значение, какво им казваме и какви велики примери им посочваме, ако собствените ни действия говорят точно обратното.
Ако никога не сме се опитали да надскочим удобното си ежедневие и да направим крачка напред, дори и с риск да не успеем, как можем да го очакваме от другите? Не сме ли ние тези, които трябва да покажат, че няма нищо толкова страшно в това да се изложиш, да сбъркаш, да паднеш, защото това всъщност е урок, който те води напред и те учи да вярваш в силите си.
Защото да вярваш в себе си не значи просто да знаеш къде е предела на възможностите ти, а да се опиташ да го надминеш. И си мисля, че това е, на което един родител трябва да научи децата си.
Думите губят въздействието си в момента в който действието не отговаря на тях. Браво много точно си схванала, че се възпитава предимно с личен пример :) но това важи и за всички човешки взаимоотношения :)
ОтговорИзтриванеАбсолютно вярно! Въпросът е колко дълъг е пътя от осъзнаването на необходимостта от промяна и предприемането на действия за постигането й.
ОтговорИзтриване