Коледни изненади

Ето една "приятна" предколедна изненада.
Дълъг неплатен отпуск.
Ще посрещнем Коледа и Нова година и ще започнем новата година - без пари, с дългове и много отпочинали. Какво по хубаво от това!
Не е нужно да се чудим къде да отидем по празниците!
Нито пък да мислим какви подаръци да купим на близките си!
Не е нужно да мислим как да изскочим за малко от работа, за да хванем работното време на някоя институция..
Просто няма да ходим на работа.
Работодателят няма нужда от нас,
НО
и не желае да ни освободи.
Каква ирония само!
Трябва сами да го направим.
Да се помолим в писмена форма за ненужния ни неплатен отпуск. И да - ние нямаме нищо против. Ще се помолим. Учтиво и с уважение.
Може да се чувстваме използвани, неоценени, но все пак - още известно време ще имаме работа. Нали!
След някой месец ще се върнем обратно, ще поработим малко, и след това - отново ще спестим разходи на фирмата.
И, разбира се,пак сами ще го поискаме.
Всичко в името на фирмата.
И в името на децата.
Но дали това е правилно е друг въпрос.
На какво ги учим?
Как те ще се държат в бъдещия си професионален живот?
Ще се оставят ли на същото такова унижение или ще си позволят да избират и да отстояват правото си на труд, заплащане и уважение?
Какво всъщност дължим на децата си - да имаме работа с цената на всичко или да ги научим да уважават себе си?

За триците и маймуните

снимка: wikipedia.de

Неведнъж сме чували израза "да ловиш с трици маймуни", който в 99,9% от случаите е израз на безсилие или разочарование.

Пък и нали всеки знае, че с трици маймуни не се ловят.

Когато наскоро чух този израз отново, ставаше дума за това, как в една голяма и доста известна компания, с претенции на водеща в бранша си, не се счита за необходимо да се инвестира в технологии или в квалифицирани специалисти.

Звучи абсурдно, но уви - вярно.

Хората като фактор за успеха на компанията - тяхната квалификация и мотивация са последна грижа на такива компании.
Нововъведенията, веднъж допуснати, в повечето случаи остават без поддръжка и обслужване, защото тези разходите изглеждат прекомерно високи и необосновани.
До момента, в който се появи реален проблем. Проблем, който ще се отрази  не само на нечие спокойствие, а и на удовлетвореността на клиентите. Проблем, който ако не бъде решен, ще промени наложения стереотип.
И тогава ... е тогава се оказва, че трябва да се разчита на нечии доброволен труд. На труда на тези, които не са били достатъчно необходими на компанията за да ги задържи на работа.... или поне да намери заместници с подобна квалификация и умения ...
Да....
И това го има.... но много се надявам да не е масово явление.

Наивниците като мен се питат, защо трябва да е така?
Чудно е, как българския бизнес или поне част от него не вижда истинските приоритети. Как е в състояние да пръска пари за супер луксозни коли например, но не и за да мотивира служителите си.
И как въпреки това успява да съществува и да купува все по-нови и нови коли...

Може би ще се окаже, че все пак с трици се ловят маймуни...